фъснете

Речник на българския език

1. фъснете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

фъснете е производна форма на фъсна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. фъснете — повелително наклонение, мн. ч.

фъснете е производна форма на фъсна (повелително наклонение, мн. ч.).