фъсвало

Речник на българския език

1. фъсвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

фъсвало е производна форма на фъсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. фъсвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

фъсвало е производна форма на фъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. фъсвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

фъсвало е производна форма на фъсвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. фъсвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

фъсвало е производна форма на фъсвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).