фъкало

Речник на българския език

1. фъкало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

фъкало е производна форма на фъкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. фъкало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

фъкало е производна форма на фъкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. фъкало — мин. деят. св. прич. ср. р.

фъкало е производна форма на фъкам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. фъкало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

фъкало е производна форма на фъкам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).