фучи

Речник на българския език

1. фучи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

фучи е производна форма на фуча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. фучи — повелително наклонение, ед. ч.

фучи е производна форма на фуча (повелително наклонение, ед. ч.).