фучахте

Речник на българския език

1. фучахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

фучахте е производна форма на фуча (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. фучахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

фучахте е производна форма на фуча (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).