фукнели

Речник на българския език

1. фукнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

фукнели е производна форма на фукна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. фукнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

фукнели е производна форма на фукна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).