фукнел

Речник на българския език

1. фукнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

фукнел е производна форма на фукна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. фукнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

фукнел е производна форма на фукна (мин. деят. несв. прич. м. р.).