фуквало

Речник на българския език

1. фуквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

фуквало е производна форма на фуквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. фуквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

фуквало е производна форма на фуквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. фуквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

фуквало е производна форма на фуквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. фуквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

фуквало е производна форма на фуквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).