фукаше

Речник на българския език

1. фукаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

фукаше е производна форма на фукам се (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. фукаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

фукаше е производна форма на фукам се (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).