фукаха

Речник на българския език

1. фукаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

фукаха е производна форма на фукам се (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. фукаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

фукаха е производна форма на фукам се (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).