фукала

Речник на българския език

1. фукала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

фукала е производна форма на фукам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. фукала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

фукала е производна форма на фукам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. фукала — мин. деят. св. прич. ж. р.

фукала е производна форма на фукам се (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. фукала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

фукала е производна форма на фукам се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).