фукал

Речник на българския език

1. фукал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

фукал е производна форма на фукам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. фукал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

фукал е производна форма на фукам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. фукал — мин. деят. св. прич. м. р.

фукал е производна форма на фукам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. фукал — мин. деят. несв. прич. м. р.

фукал е производна форма на фукам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).