фука

Речник на българския език

1. фука — сег. вр., 3 л., ед. ч.

фука е производна форма на фукам се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. фука — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

фука е производна форма на фукам се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. фука — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

фука е производна форма на фукам се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).