фугирахте

Речник на българския език

1. фугирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

фугирахте е производна форма на фугирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. фугирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

фугирахте е производна форма на фугирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).