фугирахме

Речник на българския език

1. фугирахме — мин. св. вр., 1 л., мн. ч.

фугирахме е производна форма на фугирам (мин. св. вр., 1 л., мн. ч.).

2. фугирахме — мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.

фугирахме е производна форма на фугирам (мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.).