фугирало е

Речник на българския език

1. фугирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

фугирало е е производна форма на фугирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. фугирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

фугирало е е производна форма на фугирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. фугирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

фугирало е е производна форма на фугирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).