фугирала

Речник на българския език

1. фугирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

фугирала е производна форма на фугирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. фугирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

фугирала е производна форма на фугирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. фугирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

фугирала е производна форма на фугирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. фугирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

фугирала е производна форма на фугирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).