фугира

Речник на българския език

1. фугира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

фугира е производна форма на фугирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. фугира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

фугира е производна форма на фугирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. фугира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

фугира е производна форма на фугирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).