фрапира

Речник на българския език

1. фрапира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

фрапира е производна форма на фрапирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. фрапира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

фрапира е производна форма на фрапирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. фрапира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

фрапира е производна форма на фрапирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).