фокусничило си

Речник на българския език

1. фокусничило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

фокусничило си е производна форма на фокуснича (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. фокусничило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

фокусничило си е производна форма на фокуснича (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).