фокусничило е

Речник на българския език

1. фокусничило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

фокусничило е е производна форма на фокуснича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. фокусничило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

фокусничило е е производна форма на фокуснича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).