фокусничил

Речник на българския език

1. фокусничил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

фокусничил е производна форма на фокуснича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. фокусничил — мин. деят. св. прич. м. р.

фокусничил е производна форма на фокуснича (мин. деят. св. прич. м. р.).