фокусничи

Речник на българския език

1. фокусничи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

фокусничи е производна форма на фокуснича (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. фокусничи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

фокусничи е производна форма на фокуснича (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. фокусничи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

фокусничи е производна форма на фокуснича (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. фокусничи — повелително наклонение, ед. ч.

фокусничи е производна форма на фокуснича (повелително наклонение, ед. ч.).