фокусничело

Речник на българския език

1. фокусничело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

фокусничело е производна форма на фокуснича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. фокусничело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

фокусничело е производна форма на фокуснича (мин. деят. несв. прич. ср. р.).