флуоресцирало

Речник на българския език

1. флуоресцирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

флуоресцирало е производна форма на флуоресцирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. флуоресцирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

флуоресцирало е производна форма на флуоресцирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. флуоресцирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

флуоресцирало е производна форма на флуоресцирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. флуоресцирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

флуоресцирало е производна форма на флуоресцирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).