фламбирало

Речник на българския език

1. фламбирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

фламбирало е производна форма на фламбирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. фламбирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

фламбирало е производна форма на фламбирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. фламбирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

фламбирало е производна форма на фламбирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. фламбирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

фламбирало е производна форма на фламбирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).