финишира

Речник на българския език

1. финишира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

финишира е производна форма на финиширам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. финишира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

финишира е производна форма на финиширам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. финишира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

финишира е производна форма на финиширам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).