финализирало

Речник на българския език

1. финализирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

финализирало е производна форма на финализирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. финализирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

финализирало е производна форма на финализирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. финализирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

финализирало е производна форма на финализирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. финализирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

финализирало е производна форма на финализирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).