филизила

Речник на българския език

1. филизила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

филизила е производна форма на филизя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. филизила — мин. деят. св. прич. ж. р.

филизила е производна форма на филизя (мин. деят. св. прич. ж. р.).