филизил

Речник на българския език

1. филизил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

филизил е производна форма на филизя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. филизил — мин. деят. св. прич. м. р.

филизил е производна форма на филизя (мин. деят. св. прич. м. р.).