фигурирало

Речник на българския език

1. фигурирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

фигурирало е производна форма на фигурирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. фигурирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

фигурирало е производна форма на фигурирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. фигурирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

фигурирало е производна форма на фигурирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. фигурирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

фигурирало е производна форма на фигурирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).