фехтувал

Речник на българския език

1. фехтувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

фехтувал е производна форма на фехтувам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. фехтувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

фехтувал е производна форма на фехтувам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. фехтувал — мин. деят. св. прич. м. р.

фехтувал е производна форма на фехтувам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. фехтувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

фехтувал е производна форма на фехтувам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).