ферментирало

Речник на българския език

1. ферментирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ферментирало е производна форма на ферментирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ферментирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ферментирало е производна форма на ферментирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. ферментирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

ферментирало е производна форма на ферментирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. ферментирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

ферментирало е производна форма на ферментирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).