фасонирало

Речник на българския език

1. фасонирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

фасонирало е производна форма на фасонирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. фасонирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

фасонирало е производна форма на фасонирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. фасонирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

фасонирало е производна форма на фасонирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. фасонирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

фасонирало е производна форма на фасонирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).