фамилиарничило е

Речник на българския език

1. фамилиарничило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

фамилиарничило е е производна форма на фамилиарнича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. фамилиарничило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

фамилиарничило е е производна форма на фамилиарнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).