фамилиарничило

Речник на българския език

1. фамилиарничило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

фамилиарничило е производна форма на фамилиарнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. фамилиарничило — мин. деят. св. прич. ср. р.

фамилиарничило е производна форма на фамилиарнича (мин. деят. св. прич. ср. р.).