фалшивил

Речник на българския език

1. фалшивил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

фалшивил е производна форма на фалшивя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. фалшивил — мин. деят. св. прич. м. р.

фалшивил е производна форма на фалшивя (мин. деят. св. прич. м. р.).