фалцувал

Речник на българския език

1. фалцувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

фалцувал е производна форма на фалцувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. фалцувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

фалцувал е производна форма на фалцувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. фалцувал — мин. деят. св. прич. м. р.

фалцувал е производна форма на фалцувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. фалцувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

фалцувал е производна форма на фалцувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).