фалирахте

Речник на българския език

1. фалирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

фалирахте е производна форма на фалирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. фалирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

фалирахте е производна форма на фалирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).