фалира

Речник на българския език

1. фалира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

фалира е производна форма на фалирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. фалира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

фалира е производна форма на фалирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. фалира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

фалира е производна форма на фалирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).