уяснил

Речник на българския език

1. уяснил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уяснил е производна форма на уясня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. уяснил — мин. деят. св. прич. м. р.

уяснил е производна форма на уясня (мин. деят. св. прич. м. р.).