уякчило е

Речник на българския език

1. уякчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уякчило е е производна форма на уякча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. уякчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уякчило е е производна форма на уякча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).