уякчило

Речник на българския език

1. уякчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уякчило е производна форма на уякча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. уякчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

уякчило е производна форма на уякча (мин. деят. св. прич. ср. р.).