уякчили

Речник на българския език

1. уякчили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

уякчили е производна форма на уякча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. уякчили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

уякчили е производна форма на уякча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).