уякчил

Речник на българския език

1. уякчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уякчил е производна форма на уякча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. уякчил — мин. деят. св. прич. м. р.

уякчил е производна форма на уякча (мин. деят. св. прич. м. р.).