уякчало

Речник на българския език

1. уякчало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уякчало е производна форма на уякча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. уякчало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

уякчало е производна форма на уякча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).