ушил съм

Речник на българския език

1. ушил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

ушил съм е производна форма на ушия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. ушил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

ушил съм е производна форма на ушия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).