ушил е

Речник на българския език

1. ушил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ушил е е производна форма на ушия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ушил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ушил е е производна форма на ушия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).