учудил съм

Речник на българския език

1. учудил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

учудил съм е производна форма на учудя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. учудил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

учудил съм е производна форма на учудя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).