учудил е

Речник на българския език

1. учудил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

учудил е е производна форма на учудя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. учудил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

учудил е е производна форма на учудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).